Джвак. Джвак. Джвак.
Пльок. Пльок.
Плиииис!
Цоп. Цоп. Цоп.
Кап-кап. Кап-кап.
Вали дъжд.
А пък аз си размахвам шарения чадър и съм лилаво-розово-жълто петно насред сивия ден.
Небето е намръщено и сърдито, плаче, ръмжи и се тръшка, но не му обръщам внимание.
Слушалките в ушите и съм си в моя свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар