Пропуснах електив. Пак.
Слънцето грееше твърде ярко, за да бъде пренебрегнато.
Тони беше твърде убедителна.
Идеята беше твърде примамлива.
Най-хубавите неща се случват импулсивно!...
Доста разстроено пиано. Глас. Наместване на стол. Различни пръсти галят клавишите.
Музика. Навсякъде из града.
Много гласове се преплитат в едно, изпълват пространството под съпровода на роял. Насред самия подлез.
Познати лица, усмихнати хора, тълпа.
На лов за пиана из центъра. Още хора, разговори, непринуденост.
Детски смях. Големи любопитни очи.
Музиката събира хората, сближава ги, кара ги да забравят предразсъдъците и различията си. Мелодията те подхваща и те отнася нанякъде, неописуемо щастие изпълва цялата ти същност, струи от теб! Искаш да задържиш това усещане, да го споделиш, да го предадеш нататък, да го опишеш... Това е.. Това е..
Истинска наслада от живота.
Прекарах цял ден щурмувайки София с песен, с любими хора и запознавайки се с още и още. Споделяйки емоцията, радостта...
Водейки разговори, отдавна чакащи да бъдат проведени. Оглеждайки се в очи, които от много време не бях срещала. Щастлива.
И тепърва се навлиза в серията от подобни дни... :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар