Топла пролетна вечер.
Улично осветление.
Лек мирис на дъжд.
Боси крака шляпат по асфалта до мен.
Усмивка, застинала на лицето ми.
Отражения в стъклото.
Отражения в стъклото.
***
Това е.
Това което ме прави щастлива.
Това, което ме изгражда и ме превръща в това, което съм.
Заредена с позитивизъм и храна за размисъл.
Вътрешният човек, това е абсолютната същност, есенцията на личността.
Вътрешният човек няма възраст.
Той е само цвят, много цветове, вихрушка от емоции и вярвания. Съзвездие от мисли и надежди. Галактика от интереси.
Уникалност.
Прекарваме толкова много време, желайки да сме някъде другаде, да сме други, различни.
По-големи, по-слаби, по-умни, по-талантливи, по-арт, по-привлекателни, по-спортни, по-популярни, по-начетени, по-обичани, по-други.....
А всъщност, истината е, че просто трябва да се приемеш. Да видиш отвъд това, в което обикновено се втренчваш.
Да се зарадваш на това, което си, да ликуваш.
Защото друг като теб няма.
Моментите ще се изплъзнат, времената ще се променят, всичко ще е различно...
И ти ще гледаш назад с копнеж.
Отново недоволен и отнесен.
Недей.
Излез навън. Огледай се.
Почувствай.
Бъди.
Усещаш ли това? Аромат на люляк. Ябълкови дървета. Вишнови цветове.
Глътка нощен въздух.
Няма коментари:
Публикуване на коментар