Би трябвало да уча, но слушайки тази песен се отнесох за малко.
Не мисля, че мога да изразя достатъчно добре чувството, което тя отключи у мен.
Затова обичам музиката - достига точно там, докосва точно онази емоция, за която думите не стигат.
Мисля си...
За лято. Безкрайно, жарко, усмихнато, изпълнено със смях, слънце, шумът на вълните, припукването на огъня, безкрайно небе, милиони звезди, пясък, музика, дълги среднощни разходки, хора, любов, щастие, свобода...
За път, без посока, без цел, просто заради самото пътуване.
Приключения, нови места, нови хора.
Семейство.
Стари приятели.
Добре познатите места, отново и отново...
Спиране просто ей така, насред нищото, за няколко снимки.
Музика в колата.
Онова усещане, че този миг е тук и сега за теб, и принадлежи само на теб.
Че си свободен, далеч от всичко онова, което някога те е потискало.
Че си избягал от Времето за малко.
Не... че Времето ти принадлежи.
Мечтая си, да.
И тогава ще слушам тази песен :)
Replay за 100тен път...
Няма коментари:
Публикуване на коментар