[Размисли в една прашна класна стая]
Говорим за измислени хора.
Не знам кои са те, не ги познавам.
Думи непрочетени, неизричани, се отронват от устните ми и се понасят като семена от глухарче по въздуха.
"Познай себе си."
Поток от светлина
Нахлува през завесите
Наводнява сумрачната стая
(...)
Абстрактното произлиза от конкретното, когато представите за това конкретно се разлеят, а контурите му се размият. Тогава абстрактното, подобно на дихание излиза от ореховата черупка и се отскубва с въздишка, за да създаде нещо ново, неизмислено досега.
Импровизирам.
Не помня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар