(You Want To) Make A Memory

Срещна я в любимото си кафене в един дъждовен юнски следобед. Пороят навън се изсипа внезапно и неочаквано, хората се бяха втурнали към най-близките заведения и сега неговото убежище, неговото малко, уютно кътче се беше пренаселило. Единственото свободно място беше на ниска масичка за двама в ъгъла, където вече бе седнало тъмнокосо момиче. Тя се беше зачела в стара, опърпана книга, когато той приближи и помоли да седне при нея.

Тя се усмихна лекичко и кимна.

Тиха музика се носеше из въздуха, джаз кавъри на известни песни. Любимата му компилация сега бе надвиквана от многото гласове, изпълващи пространството.

Не се сдържа и огледа лицето на непознатата: чисти, изразителни черти, гъсти мигли, бледи устни. Тъмната и коса се спускаше като завеси от двете му страни, обримчваща го в красива рамка.

Беше погълната от книгата.

Двамата поседяха в мълчание, тя все така зачетена, а той периодично отпиващ от чая с мляко.

След време любопитството му надделя.

- Какво четеш?

Тя вдигна бавно погледа си от страницата, мъчително откъсвайки очи от думите.

Показа му корицата - "Нощем с белите коне".

Той се усмихна широко.

-Обожавам Павел Вежинов.

- Невероятен е! - очите й грейнаха.

След като се представиха двамата се заговориха. Дъждът навън се успокои и хората полека се разотиваха, забравяйки за кафенето.

А то беше необичайно приятно - уютно и приветливо, приветстващо с аромати на кафе, чай и домашни сладки, красива музика, екзотична пъстра мебелировка, която беше невероятно удобна. Това беше неговото островче на спокойствието в големият град.

Разговорът им продължи дълго, прескачайки от тема на тема.

 Тя беше необикновена. Цветна. Различна.

- А ти, освен че четеш много и обичаш да пътуваш, с какво се занимаваш?

- Колекционерка съм.

- Колекционерка? На какво?

- На спомени. На хубави спомени. - котешките и очи присветнаха в наслада.

- На спомени? Хората събират какво ли не, но как така спомени?

- Ами така. Изживяваш нещо хубаво. Стараеш се да направиш поне по един спомен на ден. Красив и топъл, нещо, към което да се връщаш във време на самота или тъга.

- Защо го правиш?

- А защо не? На този свят ние идваме и си отиваме. Всичко е преходно. Колкото и вещи да натрупаш, колкото и пари и знание, успехи и контакти... накрая оставаме само със себе си. И в онзи момент имаме само своите спомени, грижливо събирани и съхранявани през целия ни живот. Аз не искам да пропусна нито миг, нито една възможност за изживяване на нещо хубаво. Не искам времето да докосне спомените ми. Не искам да избледнеят. Искам да помня всеки един момент, в който съм била щастлива...

Той се надигна от масата.

- Тръгваме ли?

- Къде?

- Да създадем още спомени :)

With you...

With you, I could dance the night away

We sway slowly, the rhythm flowing through our veins

The world becomes a distant place

Nothing matters but us two

And the moon, and the stars, they never shined so bright

There's something in the air, the scent of spring, of new beginning

I wish that night would never end

That we, two drifters in the sea of life, would stay like this forever

With you, I could leave and never come back

I know this is just a dream and nothing more

A dellusion of my heart

But how I wish this night would never end 

When morning comes, we will be gone away

With the crack of dаwn it will all be over

But I've never felt like this before

So I will keep it in my mind, 

A memory of the night we danced away

Rainy Sunday.

Джвак. Джвак. Джвак.

Пльок. Пльок.

Плиииис!

Цоп. Цоп. Цоп.

Кап-кап. Кап-кап.

Вали дъжд.

А пък аз си размахвам шарения чадър и съм лилаво-розово-жълто петно насред сивия ден.

Небето е намръщено и сърдито, плаче, ръмжи и се тръшка, но не му обръщам внимание. 

Слушалките в ушите и съм си в моя свят. 

Нищо друго не ми трябва точно сега.

Когато...

[Размисли в една прашна класна стая]

Говорим за измислени хора.

Не знам кои са те, не ги познавам.

Думи непрочетени, неизричани, се отронват от устните ми и се понасят като семена от глухарче по въздуха.

"Познай себе си."

Поток от светлина

Нахлува през завесите

Наводнява сумрачната стая

(...)

Абстрактното произлиза от конкретното, когато представите за това конкретно се разлеят, а контурите му се размият. Тогава абстрактното, подобно на дихание излиза от ореховата черупка и се отскубва с въздишка, за да създаде нещо ново, неизмислено досега.

Импровизирам.

Не помня.

  

Признания на един сериен щастливец.

Пропуснах електив. Пак.

Слънцето грееше твърде ярко, за да бъде пренебрегнато.

Тони беше твърде убедителна.

Идеята беше твърде примамлива.

Най-хубавите неща се случват импулсивно!... 

Доста разстроено пиано. Глас. Наместване на стол. Различни пръсти галят клавишите.

Музика. Навсякъде из града.

Много гласове се преплитат в едно, изпълват пространството под съпровода на роял. Насред самия подлез. 

Познати лица, усмихнати хора, тълпа.

На лов за пиана из центъра. Още хора, разговори, непринуденост.

Детски смях. Големи любопитни очи.

Музиката събира хората, сближава ги, кара ги да забравят предразсъдъците и различията си. Мелодията те подхваща и те отнася нанякъде, неописуемо щастие изпълва цялата ти същност, струи от теб! Искаш да задържиш това усещане, да го споделиш, да го предадеш нататък, да го опишеш... Това е.. Това е..

Истинска наслада от живота.

Прекарах цял ден щурмувайки София с песен, с любими хора и запознавайки се с още и още. Споделяйки емоцията, радостта...

Водейки разговори, отдавна чакащи да бъдат проведени. Оглеждайки се в очи, които от много време не бях срещала. Щастлива.

И тепърва се навлиза в серията от подобни дни... :)

For you, for me, for everyone.

Live what you dream.

Just for fun.

Become what you dream.

Just for fun.

Breathe what you dream, see what you dream, fight for your dream...

Just for fun!

Don't be someone else, don't even think about it

Because the world is full of so much else

Not you, but else, someone else, something else, elsewhere other.

Be you, be wild, be different!

Being different makes a difference.

Start the change

Jump off the edge

Don't give up.

Believe.

Be. Live.

Smile.

Exist.

Leave a trace.

Don't fade away.

Глътка нощен въздух.

Топла пролетна вечер. 

Улично осветление.

Лек мирис на дъжд.

Боси крака шляпат по асфалта до мен. 

Усмивка, застинала на лицето ми.
Отражения в стъклото.

***

Това е. 

Това което ме прави щастлива. 

Това, което ме изгражда и ме превръща в това, което съм.

Заредена с позитивизъм и храна за размисъл.

Вътрешният човек, това е абсолютната същност, есенцията на личността.

Вътрешният човек няма възраст.

Той е само цвят, много цветове, вихрушка от емоции и вярвания. Съзвездие от мисли и надежди. Галактика от интереси. 

Уникалност.

Прекарваме толкова много време, желайки да сме някъде другаде, да сме други, различни.
По-големи, по-слаби, по-умни, по-талантливи, по-арт, по-привлекателни, по-спортни, по-популярни, по-начетени, по-обичани, по-други.....
А всъщност, истината е, че просто трябва да се приемеш. Да видиш отвъд това, в което обикновено се втренчваш.

Да се зарадваш на това, което си, да ликуваш.
Защото друг като теб няма.
Моментите ще се изплъзнат, времената ще се променят, всичко ще е различно...
И ти ще гледаш назад с копнеж.
Отново недоволен и отнесен.

Недей.

Излез навън. Огледай се.
Почувствай.
Бъди.

Усещаш ли това? Аромат на люляк. Ябълкови дървета. Вишнови цветове.
Глътка нощен въздух.

Мечтания разни.

Би трябвало да уча, но слушайки тази песен се отнесох за малко.

Не мисля, че мога да изразя достатъчно добре чувството, което тя отключи у мен. 

Затова обичам музиката - достига точно там, докосва точно онази емоция, за която думите не стигат. 

Мисля си...

За лято. Безкрайно, жарко, усмихнато, изпълнено със смях, слънце, шумът на вълните, припукването на огъня, безкрайно небе, милиони звезди, пясък, музика, дълги среднощни разходки, хора, любов, щастие, свобода...

За път, без посока, без цел, просто заради самото пътуване.

Приключения, нови места, нови хора. 

Семейство.

Стари приятели.

Добре познатите места, отново и отново...

Спиране просто ей така, насред нищото, за няколко снимки.

Музика в колата. 

Онова усещане, че този миг е тук и сега за теб, и принадлежи само на теб.

Че си свободен, далеч от всичко онова, което някога те е потискало.

Че си избягал от Времето за малко.

Не... че Времето ти принадлежи.

Мечтая си, да.

И тогава ще слушам тази песен :) 

Replay за 100тен път...