абдъс.

На семенцето му е писано да издигне снага някой ден.

Ще дойде време, ще тупне някъде и ще се сбогува завинаги с родното си място.

Вятърът ще го подеме и ще го разнася из света дни и нощи, докато не се укроти и не го изпусне някъде.

Семенцето ще се сгуши в някоя дупчица в земята и ще зачака.

Ще му е топличко и уютно.

Ще стои и ще се надява. 

Ще дойде ден, в който то ще усети. 

Семенцето ще покълне, ще пусне коренчета.

Крехкото стъбълце ще пробие упоритата почва и то доволно ще се изправи.

Стръкчето ще расте и ще заяква, свежо, младо, изпълнено със сили. 

Стъбълцето ще се превърне в ствол, клончетата в клони, листенцата в листа.

Тези листа ще опадат, дръвчето ще утихне за малко. 

Ще дойде пролет, ще се разлисти.

Ще цъфне с най-уханните и пъстри светове.

Години наред, дървото ще протяга клони към облаците, към небето, към слънцето и звездите.

Ще приветства дъжда, ще приема снега без ропот. 

Ще очаква пролетта и лятото.

Ще благодари на почвата за всичко.

Всяко семенце има бъдеще.