Имало е моменти, в които усещах тежестта на целия свят върху себе си.
Можех да събера в сърцето си чужди вселени, да приютя галактики и звезди, докато в същото време се опитвах да се оправя и със собствения си объркан свят. Всичко беше наопаки, като джоб, обърнат навън. Носех на плещите си десетки съзвездия от мисли и проблеми, мечти и надежди, реки от сълзи редом с въпроса "Защо?..."
Днес не е така. Всичко е наред.
Поне за мен.
Днес няма да се оглеждам по улиците за тъжни лица, сърцето ми няма да се свива, защото не мога да понеса всичката мъка...
Днес се вслушвам в света и го чувам по различен начин.
Премрежвам очи и колите, профучаващи по булеварда, вече са само поток от светлините на човешкия живот. Съдби и погледи се пресичат непрекъснато, във всеки един миг нещо се създава, а друго се руши.
Ако се оставя на въображението си, уличният шум звучи като прибоя на вълните.
Чувствам се добре. На място.
Днес се вслушвам и чувам хармонията. Чувствам се на прага на безкрайността. Толкова мъничка, трошица, прашинка... и това не ме плаши.
Намирам се.
Всичко е наред.
Поне за мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар