как ухаят липите
на лято, шепот, мигове безчет
моменти не крадени, а наши.
как тихо си отива слънцето,
с мека светлина,
окъпваща миглите ми.
и ето, изгряват звездите
и нощният въздух
танцува със завесите
шумът от пътя ме приканва, обещава
свобода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар