До бъдещото (пораснало) мен. И до теб също. Това е за всички.

Поощрявай децата си.

Не се дръж зле с тях, когато се провалят в нещо.

Насърчавай мечтите им, колкото и смели и недостижими да са.

Не ги побутвай към посредственост. 

Научи ги да скачат в неизвестното, да грабят от живота, да са импулсивни, непредсказуеми, широко-скроени.

Научи ги да обичат пътя, сподели света с тях.

Нека да бъдат с някого, когото обичат.

Ако вече порасналото ти дете не е във връзка, не го подтиквай към подобие на връзка, без чувства, фалшиво и безсмислено, с човек, към когото не изпитват нищо.

Научи ги да търсят Истинското.

Да имат очи за красивото.

Нека витаят в облаците, но все пак не забравяй да ги научиш и винаги да държат единия си крак на земята, като котва. Нека имат опора.

Но нека тази опора да не се превръща във фокуса на живота им.

Нека са любопитни и ненаситни. 

Нека падат.

Научи ги да не се страхуват от падането, научи ги да стават и да изтупват прахта от дрехите си.

Научи ги да понасят болката.

Научи ги да не се страхуват от страха.

Но и нека не се ръководят от него.

Нека следват сърцето си и да търсят Нещото, което ги прави щастливи.

И нека правят всичко с много любов.

Ти можеш само да повлияеш на живота им, но не им се бъркай.

Насочвай ги, но не ги манипулирай.

Научи ги да бъдат горди и свободомислещи, научи ги да отстояват своето, да се борят за това, в което вярват, дори и когато не е в тяхна полза.

Нека не свеждат глава. 

Никога.

За да не угасне светлината в сърцата им.