Сутрин. Задръстване.
Стъклото на прозореца е студено и вибрира. Автобусът се дави треперещ.
Наблюдавам хората в колите под прозореца...
Умислени, сънени... И малко по-нататък едно малко захилено личице!
Хлапето подскача на задната седалка, усмихвайки се, махайки с ръчички на хората в съседните коли.
Малко хора го забелязват, всички са оцъклили погледи в нищото.
Аз те виждам, ей!
Два погледа се срещат, разменят се усмивки. Помахах му и хлапето се изсмя щастливо... Махахме си така докато те не завиха.
Слънчев лъч проби нацупените облаци.
***
Крис Мартин казва, че всеки път, когато погледнеш някого в очите, между вас се създава връзка. Вярно, най-вероятно никога повече няма да видиш този човек, но този един поглед е специален, по-ценен от всички думи, които бихте могли да изговорите...
***
Има дни, в които сякаш светът работи за теб. Дори и нещо да не е наред, все се намира друго, което да те спаси от последствията... Има дни, в които се събуждаш и знаеш, че те очакват хубави неща. Че всичко е наред, че най-лошото е отминало.
Подскачаш наоколо като малко дете, с усмивка до ушите, радвайки приятелите си, разсмивайки ги с глуповатото си държание.
Има дни, в които нищо не може да те засегне, в които нищо не може да те натъжи...
Винаги ще има такива дни, затова дръж се здраво и не се давай :)
***
Човек, застанал по средата на тъмната улица. Самотен силует, сиво в черно.
Изправена стойка. Увереност. Непоклатим.
Не знам кой е и какво чака. Но знам, че няма да се откаже.
My feet won't touch the ground...\
Няма коментари:
Публикуване на коментар