писна ми.
не мога така.
писна ми да преглъщам сълзите си. писна ми горчивината на сподавения плач да преминава в гласа ми правейки го дрезгав и слаб.
писна ми да съм недоспала.
писна ми да съм стресирана.
писна ми да се чувствам адски безсилна.
писна ми да нямам енергия.
писна ми да съм на училище по седем часа на ден и след това да се прибера и да уча още шест.
писна ми от еднообразното, сиво, задушаващо ежедневие.
писна ми да се чувствам виновна, защото чета книга, защото искам да я прочета, а не за да напиша клиширано есе върху нея.
писна ми да се чувствам виновна, защото съм си полегнала и гледам филм, вместо трескаво да наизустявам формули и теореми, които
никога
никога
никога
няма да ми потрябват
писна ми да не мога да си видя приятелите нормално.
писна ми да живея за петък следобед.
писна ми да чакам уикенда, а когато той дойде да не мога да изляза, защото имам работа за другата седмица.
писна ми единствените смислени разговори, които водя, да са тези в дискусиите по английски.
писна ми да правя безсмислени глупости само за да изкарам шибана оценка.
писна ми да ми взимат стотни от точката заради някакви минимални, незабележими, дори несъществуващи грешцици само и само, за да нямам пълните проценти.
за да нямам една тъпа шестица.
за да се опитвам все по-упорито и свирепо, докато не ме изстискат. докато не стана апатична и безразлична, защото не мога да понеса поредната дребнава несправедливост.
ако скъсиш юздата на коня и го смушкаш със шпорите, той ще тръгне по-бързо, ще се подчини. можеш да го заплашваш, размахвайки нагайката в полезрението му... той ще те слуша още известно време, но ако продължаваш така, накрая ще бъдеш хвърлен от подивялото същество, което прави всичко, което поискаш, надявайки се на малко човещина.
не ме разбирайте погрешно. аз направих избора да съм тук.
аз никога не съжалявам за нищо в живота си.
обичам да уча, обичам предизвикателствата.
но това е прекалено.
а кога ще живеем?
Няма коментари:
Публикуване на коментар