Viva la vida.

Сутрин. Задръстване.

Стъклото на прозореца е студено и вибрира. Автобусът се дави треперещ.

Наблюдавам хората в колите под прозореца...

Умислени, сънени... И малко по-нататък едно малко захилено личице!

Хлапето подскача на задната седалка, усмихвайки се, махайки с ръчички на хората в съседните коли. 

Малко хора го забелязват, всички са оцъклили погледи в нищото.

Аз те виждам, ей! 

Два погледа се срещат, разменят се усмивки. Помахах му и хлапето се изсмя щастливо... Махахме си така докато те не завиха.

Слънчев лъч проби нацупените облаци.

***

Крис Мартин казва, че всеки път, когато погледнеш някого в очите, между вас се създава връзка. Вярно, най-вероятно никога повече няма да видиш този човек, но този един поглед е специален, по-ценен от всички думи, които бихте могли да изговорите...

***

Има дни, в които сякаш светът работи за теб. Дори и нещо да не е наред, все се намира друго, което да те спаси от последствията... Има дни, в които се събуждаш и знаеш, че те очакват хубави неща. Че всичко е наред, че най-лошото е отминало.

Подскачаш наоколо като малко дете, с усмивка до ушите, радвайки приятелите си, разсмивайки ги с глуповатото си държание.

Има дни, в които нищо не може да те засегне, в които нищо не може да те натъжи...

Винаги ще има такива дни, затова дръж се здраво и не се давай :)

***

Човек, застанал по средата на тъмната улица. Самотен силует, сиво в черно.

Изправена стойка. Увереност. Непоклатим. 

Не знам кой е и какво чака. Но знам, че няма да се откаже.

My feet won't touch the ground...\

след

няма такова нещо като "винаги щастлив". животът си има своите добри и лоши периоди и това е нормално. в това му е чарът.

само че не прави грешката да потискаш и да отричаш периодите, в които се чувстваш зле.

осъзнай ги.

приеми ги.

изживей ги.

плачи, чупи, пали, разрушавай, късай, свири, танцувай, пиши, чети, гледай филми, готви, яж, пътувай....

изживей си го. това си е твоят живот. 

трябва да минеш през лошото, ама наистина да го преживееш, за да дойде по-доброто.

ако бяхме постоянно щастливи, щастието нямаше да има такава стойност. 

щяхме да сме безразлични. безчувствени.

нищо нямаше да ни разтърсва.

а всъщност, когато се обърнеш назад, осъзнаваш, че трябва да си благодарен за тези моменти..

добри или лоши.

защото те са каквито са.

но ни правят каквито сме.

;)

...а тепърва започваме.

писна ми.

не мога така.

писна ми да преглъщам сълзите си. писна ми горчивината на сподавения плач да преминава в гласа ми правейки го дрезгав и слаб.

писна ми да съм недоспала.

писна ми да съм стресирана.

писна ми да се чувствам адски безсилна.

писна ми да нямам енергия.

писна ми да съм на училище по седем часа на ден и след това да се прибера и да уча още шест. 

писна ми от еднообразното, сиво, задушаващо ежедневие.

писна ми да се чувствам виновна, защото чета книга, защото искам да я прочета, а не за да напиша клиширано есе върху нея.

писна ми да се чувствам виновна, защото съм си полегнала и гледам филм, вместо трескаво да наизустявам формули и теореми, които 

никога

               никога

                    никога

                                                            няма да ми потрябват

писна ми да не мога да си видя приятелите нормално.

писна ми да живея за петък следобед.

писна ми да чакам уикенда, а когато той дойде да не мога да изляза, защото имам работа за другата седмица.

писна ми единствените смислени разговори, които водя, да са тези в дискусиите по английски.

писна ми да правя безсмислени глупости само за да изкарам шибана оценка.

писна ми да ми взимат стотни от точката заради някакви минимални, незабележими, дори несъществуващи грешцици само и само, за да нямам пълните проценти.

за да нямам една тъпа шестица.

за да се опитвам все по-упорито и свирепо, докато не ме изстискат. докато не стана апатична и безразлична, защото не мога да понеса поредната дребнава несправедливост.

ако скъсиш юздата на коня и го смушкаш със шпорите, той ще тръгне по-бързо, ще се подчини. можеш да го заплашваш, размахвайки нагайката в полезрението му... той ще те слуша още известно време, но ако продължаваш така, накрая ще бъдеш хвърлен от подивялото същество, което прави всичко, което поискаш, надявайки се на малко човещина.

не ме разбирайте погрешно. аз направих избора да съм тук.

аз никога не съжалявам за нищо в живота си.

обичам да уча, обичам предизвикателствата.

но това е прекалено.

а кога ще живеем?

Реката.

Имаше една река.

Буйна и пенлива, тя извираше от най-високата планина. Понякога беше дива и неукротима, а друг път кротка и спокойна. 

Рядко срещаше трудности по пътя си, никога не спираше пред нищо. Преминаваше и през най-упоритите места, през най-дебелите камъни, успяваше да прехвърли и най-устойчивите бентове. Нищо не можеше да я опитоми. Беше несломима.

След време реката зави надясно. Появиха се други реки и хора по пътя й. Много от тях пресичаха коритото й, някои оставаха, други отминаваха. Всеки оставяше своя отпечатък на брега. Малцина бяха допуснати до най-дълбоките части на реката, защото пътят до тях беше много труден.

Един ден обаче започнаха да строят язовир. Отклоняваха водите на реката и се опитваха да отслабят течението й, за да стане лесно манипулируема. Наставляваха всеки един неин завой, понякога я възпираха и пренасочваха...

Реката откликваше без да се съпротивлява, вярваща в хората. 

Дойде ден, в който реката усещаше, че трябва да завие към морето. Водите и се бушуваха развълнувани, сребърно-слънчеви. Но хората я спряха. Колкото и да се бе старала реката, тя нямаше истински избор... Всичко беше само илюзия.

Всеки завой, всяко камъче, която беше загладила - всичко това беше изгубило значение.

Хората се опитваха да опитомят реката, не искаха тя да избира откъде да мине.

Защото това е река, все пак, как може една река да знае кое е добро за нея?

Реката се измори.

Всеки ден беше като предишния.

Празен и безкраен. 

Хората си мислеха, че са надделяли...

Но една река никога не може да бъде сломена просто така. Тя може да утихне през месеците на маловодието, събирайки сили, гъвкава и привидно податлива, но дойде ли пълноводието...

Нищо не можеше да я спре.

Тя никога не се отказа.

Стигна морето. Сля се с вечността и беше щастлива.

Свободна.