Как ми се иска сега да валеше...
Обичам когато вали.
Почти няма хора по улиците, всеки се е укрил някъде.
Градът не бръмчи по обичайният напрегнат начин, а по-скоро жужи приспивно.
Птиците се обаждат от време на време, гласчетата им отекват в пространството между блоковете.
Всичко е някак пречистено, кротко, умиротворено.
А аз седя насред улицата, капките се оплитат в косата ми и блещукат.
Смея се...
Или си седя до прозореца, слушайки потропването на дъжда, с димяща чаша чай в ръка.
Някъде наблизо се разнася музика.
Някой свири на разстроено пиано.
И все пак звучи толкова идеално...
Обичам когато вали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар