Порив.

Стоманено-сиво небе сутрин.

Същите лица, същите коридори.

Поредната година.

И някъде там, навън, вятърът се бунтува.

"Аз сам мога, с всичко ще се справя!" - и малките детски пръстчета неуверено завързват и развързват възли, както ти си го научил преди малко. Момченцето те хваща за ръката и те дърпа със себе си, да ти покаже какво е направило. Когато нещо се развали, предлагаш му помощ, но то отказва. "Мога сам, ще се справя!" Подава ти хвърчилото, направено от яркожълти есенни листа. Поверява ти съкровището си, кара те да тичаш с него, обяснява ти. 

Детски смях. Усмивка, съдържаща обещание. "Ще дойда пак. Ще се видим след седмица."

И напускаш сиропиталището, обратно в твоята реалност.

Щом излезеш, поривът те побутва, смразяващ и отрезвителен.

Поривът да живееш.

Да намериш смисъл. 

Да бъдеш. 

Да даваш.

Да се смееш и да продължаваш да драпаш напред.

Поривът винаги ще бъде някъде там, трябва само да му се оставиш да те намери.

Когато вали.

Как ми се иска сега да валеше...

Обичам когато вали.

Почти няма хора по улиците, всеки се е укрил някъде.

Градът не бръмчи по обичайният напрегнат начин, а по-скоро жужи приспивно. 

Птиците се обаждат от време на време, гласчетата им отекват в пространството между блоковете.

Всичко е някак пречистено, кротко, умиротворено.

А аз седя насред улицата, капките се оплитат в косата ми и блещукат.

Смея се...

Или си седя до прозореца, слушайки потропването на дъжда, с димяща чаша чай в ръка.

Някъде наблизо се разнася музика.

Някой свири на разстроено пиано.

И все пак звучи толкова идеално...

Обичам когато вали.

Wake me up before you GO GO :)

Имали ли сте време, в което не сте били на себе си? Ама хич?

Явно ни се полагат около 4-5 такива дни годишно (ама не повече!), които са си по-гадни и от Ада!!

Не издържах дълго, но имах нужда от лошото настроение, от депресарския поглед над нещата, от ежедневния рев, етц...

Доста кофти! :D

И както изведнъж се появи, така и отшумя това ми състояние. Просто се изниза тихомълком през вратата докато си похапвах Nutella. 

Да си ходи пък, не ми трябва!

И все пак, има някаква полза от такива периоди. 

Действат като отрезвителен шамар...

Понякога трудните моменти си заслужават... Помагат ти да осъзнаеш много неща, важните неща... Най-вече това: имам най-невероятните приятели и семейство на планетата!! Нищо друго няма такова значение, когато разбереш, че въпреки всичко тези хора са до теб и винаги ще бъдат!

Общо взето нищо ново не казвам тук, но не се чувствам особено поетична днес...

За първи път си дадох сметка и защо никога не съм мразела понеделниците.

Понеделник означава, че неделя е в миналото.

Че предишната седмица е приключила, страницата е затворена.

Пред теб седи бял лист, готов да бъде запълнен.

Ново начало, готово да бъде запълнено с хубави неща :)

Мда, определено съм непоправим оптимист...

В търсене на Истинското.

След известно време мълчание е мой ред да се завърна. Към старите навици. Към ентусиазма. Към вдъхновението. Да намеря обратния път към себе си.
Да спра да анализирам и да премислям.
Да действам без да мисля, а не да мисля без да действам.

Започнах да преоткривам себе си.
Открих себе си в мастилените следи по листа хартия. Във всеки един жерав, който възнамерявам да направя този месец. Разпознах се във философията на екзистенциализма. Слях се с публиката в деня на премиерата, гмурнах се в катарзиса.
Пях сама, съвсем сама, пред хора, които отминаха и никога повече няма да видя. Най-вероятно.
Зарадвах се на множество отворени врати. Една от тях крие тайна, която много бих искала да узная, но всичко с времето си.
Започнах да мисля.
Да танцувам лудешки.
Стъпка по стъпка изграждам себе си наново, събирайки парченцата от стария пъзел, добавяйки нови.
Не е лесно.
Но никой никога не е казвал, че ще бъде...
И все пак, важното е, че успявам. Бавно, мъчително, с много противоречиви настроения, преглътнати сълзи, премълчани думи, криви усмивки, тъжни песни, среднощни бдения, прочетени редове, въздишки, дивашки смях и песни, напипвам пътеката в сумрака.
Няма да изчезна. Няма да потъна. Никога няма да стана като тях.
Ново начало? Или нещо подобно...?
Не съм сигурна кое е по-вярно.
Важното е, че се случва!
:)