Лятото отмина.
Постепенно отново започвам да се замислям.
За по-дълго и по-сериозно.
По-дълбоко.
***
Листата бавно се отронват и леко, като птичи пера, се понасят с последен танц към земята.
Короните на дърветата от зелени се превръщат в пъстри килими, обагрени в нюанси на червеното, кафявото и жълтото.
С позлатените дървета идват нови мечти.
С позлатените дървета идва ново начало.
С позлатените дървета идва ред да се сбогуваме.
С позлатените дървета идва следващата страница.
Редим пасианси със собствените си животи.
Пасианс, а не домино.
Няма коментари:
Публикуване на коментар