Сама на края на света.
Слушам тихия прибой на морето. Кротки, вълните се разбиват с въздишка и целувайки брега се сбогуват с него. Приседнала на едно паднало дърво наблюдавам света, слушам тихите шумове. Няма никой друг. Потъвам в мислите си, по-бистри от всякога. Не мога да избягам от тях. Някой ден всичко ще бъде наред... Мисля да си попея (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар