Неуловима.

***
Неуловима.

 Някак лека и подвижна, въздушна и ефирна. Неуловима.
 Като всичко. Като нищо.

Абстрактно, общо и невероятно граничещо с болезнено и истински конкретно.
Но никой не знае. Какво, за кого, защо? Никой. 

Неуловима.

Като мисълта ми в жегата. Като дъждът, който носи хладнина.

Като вятъра. Като смисъла на живота. Като дивите коне. Като Времето.

Всичко и нищо.

Нищо или всичко?

Безкраят е толкова близо, че мога да го докосна с ръка, а с мисълта си вече го опитомявам в прегръдките си.
И ето, че отново се изплъзва...