Случвало ли ви се е някога просто да искате да скочите на крака и да побегнете? Просто да имате нуждата да тичате, да тичате и да тичате, колкото ви крака държат, докато имате сили у себе си? Да искате да захвърлите всичко, да се освободите, да се отърсите от товара и просто да бъдете?
Аз да.
Искам да бягам, да скачам, да бягам, да скачам... и така до припадък!!!
А когато вече остана без дъх, да се метна на конския гръб и да препусна през тучни зелени ливади. Ей така. Просто така.
Да не ме търсят. Да не ме занимават. Да съм далеч. Да продължавам да се движа, заради самото движение, защото го искам, а не защото трябва.
Да съм свободна.
"Зелено... зеленодиво и необятно. Не просто захaрче за послушание."
От това имам нужда сега.
Ами ти? Искаш ли да... дойдеш с мен?
Няма коментари:
Публикуване на коментар