За игра на гоненица трябват двама. За игра на гоненица трябват двама. За игра на гоненица трябват двама. Или повече.
В случая двама.
Единият бяга, а другият го гони.
И така нататък.
Но докога нататък?
Завинаги? Докато не го хване? Докато се уморят?
Ами ако бягащият изведнъж реши, че не му се играе вече и кривне в съседна уличка, без да каже нищо?
Тогава гонещият е обречен да гони, защото не знае друго. Защото така е свикнал.
Той не иска да се откаже. Не е способен на това, не е характерно за него...
И после?
Страда. Търси. Страда. Ядосва се. Размишлява. Страда. Търси.
Освен ако не реши... да продължи напред. Просто да вдигне гордо глава, да стисне зъби и да продължи. Без да се обръща назад. По възможност без да си спомня за гоненицата известно време. Така е по-здравословно. Нека Времето направи своята магия.
***
Ако имате една голяма сочна диня под едната мишница и малък, трудно пробиваем кокосов орех под другата, кое бихте избрали? Помнете, че динята е лесно достъпна и няма да ви е трудно да стигнете до същинската й част, макар че е доста по-разпространена, би могла да ви даде доста повече...
Споменах ли, че проблемът с лудите крави е, че са жадни и мучат недоволно, въпреки, че водата е под носа им? Те се въртят и гледат във всички посоки, само не и в тази на водата. А пък може би кравата не е болна. Навярно просто е тъпа. И мазохистична. Даже садистична, ако решим да гледаме на водата като на нещо живо. Кравата се държи сякаш не знае какво иска. Но ние знаем, че тя знае. Но дали тя знае, че ние знаем? Явно не, защото продължава все така да си мучи отчаяно, да размахва опашка в опит да прогони несъществуващите мухи, защото, видиш ли, навън е кучи студ - люта зима, и на нашата къдрава крава въобще не й минава през ума да се посвети на своята вода.
А водата си чака.
Защо не избяга?
Имало едно време една брада. Брадата чакала, растяла, чакала, растяла... И веднъж тръгнали да я бръснат. Ножчетата приближавали намазаната с миризлива пяна брада, бавно и тържествено, сякаш съпроводени от мелодията на някой отдавна забравен химн, написан в такава висока тоналност, че чак е ултразвук, и тогава.... ааааа металът мазничко пробива в пяната, докосва настръхналите косъмчета иииииии...
Ами не я избръснали.
Говори се, че лудата крава измучала и стреснала бръснаря.
И брадата си седи.
Реших да прибегна до твоя блог в една скучна съботна вечер и попаднах на това...
ОтговорИзтриванеНе го бях чела до сега.
Ииии да...
Припознах се в много неща...
Опитвам се да запазя тази рима... но както и да е. Не знам в какво настроение си го писала и какво го е предизвикало, но много ми харесва. Особено така първата половина... След това е твърде абстрактно за мен, но може би някой път ще ми разясниш метафората с лудата крава и брадата! :)
- Т.
Радвам се :)
ОтговорИзтриванеИначе товаа е вдъхновено от чужди ситуации, а откачените абстракции са много конкретни метафори за хора и ситуации... Ама само един човек си ги разбира... Бе какво да ти обяснявам, като се видим ще говорим! ;)
:*