"Пристъпвам полека. Тежи. Олово. В краката и душата ми. Придвижвам се безшумно и бавно, всяка крачка с нарастваща тържественост, почти обредност. Думите им отекват в главата ми. Кънти. Всичко, всичко е било лъжа. Нищо. Ще започна пак. Косите ми падат като воал над очите. Реки от туш се стичат по лицето ми. Нищо. Ще се оправя. А беше друго, различно... Хвърлям последен поглед през рамо, хващам сака с малкото си притежания и калъфа с китарата и... това е.
Мислех, че вярват в мен. Мислех....няма значение. Думите им често галеха душата ми, вдъхновяваха ме, даваха ми сили. А сега, същите онези гласове, които ме окуражаваха и утешаваха, карат ушите ми да пищят от нежелание да приемат неизбежното. Лъжа. Било е лъжа. Излизам и тихо затварям вратата. Хладният ветрец подхваща яркорозовите ми кичури и се заиграва за миг с тях. Водопадите от грим застиват по лицето ми. Чудничко, заприличвам на бездомна панда.
"Това не може да продължава повече... За каква се мисли? ... Трябваше да е разбрала досега... Мечтите не се сбъдват току така. Не и такива като нейната.... Да оставела следа... Кога най-после ще спре да се държи така наивно и обнадеждено и ще се изправи лице в лице с истината?"
И ето че като къщичка от карти илюзиите ми рухват безшумно. Без илишен драматизъм. Просто "пуф" и дим да ги няма. Нищо. Ще започна наново. Снегът хрущи под краката ми. Лека усмивка пробягва през лицето ми и озарява очите ми при вида на блещукащата на уличното осветление бяла маса.
******
Отварям очи. Вече е вечер. Прибирам изкараните трийсетина евра в джоба си, мятам китарата на гръб и поглеждам в краката си. Снегът е утъпкан. Хилядите стъпки са оставили милиони следи. Не различавам своите. Някой ден ще е различно. Знам го, вярвам в това. Увивам се в твърде дългия си червен шал и потеглям през дълбокия сняг."
ot vsichkite ti postove mislya che tozi mi e lyubimiyat :)
ОтговорИзтриванеI shte dobavya, che az puk naistina vyarvam v teb! ^^
Nai-trudno e da se nauchish da vyarvash v sebe si kogato imash malko ili pochti nikakva podkrepa, no puk samouverenostta e moje bi nai-silniyat motivator.
Produljavai napred i da ne ti puka :)
aww, petal, mnogo ti blagodarya!! <3<3<3
ОтговорИзтриванеaz i vuv fb pisah, ama i tuka da spomena, che nyama pochti nishto lichno v nego - smis ima edna ideya motivi samo, no kato cyalo ne e vduhnoven ot nyakakva sluchka... prosto mi beshe skuchno v chas pri ridjoleto i go nadraskah v tetradkata :D
no naistina blagodarya! mnogo chesun, ei!! <3
0.o
ОтговорИзтриванеe da go napishesh tova v chas pri ridjoleto dokato ti govoryat za personaji ot otvudnoto i to bez nikakuv personal background si e genialno.. smis obiknoveno za da opishesh takiva neshta se ochakva da si gi izjivyal. ama yavno prosto si si razsujdavala po temata ili ddz ;d kakto i da e, oshte po-silno vpechatlena sum ot tebe, petal ;d
Bahti multifunkcionalniya petal.. I pee, i misli, i pishe, i yade chesun.. :D
Kvo da ti kaja, evala! <333
Hah, chak puk genialno... merci petalcho <3333 naistina, mnogo milichko mi stava kato vidya, che na nyakogo mu e haresalo kakvo pisha.... ami ne znam, ot vreme na vreme mi idvat nyakakvi idei za istorii, predi pisheh mnogo, ama sega nyamam vreme i sa samo otkusi...
ОтговорИзтриване<3<3<3 MLS!