Кутия с надпис "Сушени домати".
На масата.
Любопитство.
Какво ли има в нея?
Сигурна съм, че са домати... Така де, че то си го пише!
Пристъпвам бавничко, стараейки се да не уплаша масата, която има навика да се измества малко на изток през нощта.
Погледът ми светва, устните се извиват в лека усмивка......
Отварям кутията и...
Чушки?! Сушени чушки!
Разочарование.
Очакваш домати, но на ти чушки!
Ето какво правят с човек очакванията...
Дълго след това не успях да заспя.
Затварях очите си и пред тях се вихреха чушки и домати, разменяха местата си и се въртяха едни около други като в стар английски танц.
В крайна сметка се унасям измъчено в неспокоен сън.
*
Денят минава.
А за обяд - пълнени чушки.
Oчакваш друго, a не това, и не ти става драго защото идеята за другото се е насадила в главата ти, плевелът е пуснал корени, преструвайки се на домат.
Очакванията са глупава работа.
Не ги харесвам.
И те не ме харесват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар