Поглеждаш назад. Замисляш се. Дали....? Или....? Не съжалявай. Не съжалявай. Никога. Няма такова нещо като "изгубено време", не и за такива неща. За много други бих си стискала времето и бих преценявала добре как да го използвам. Но когато се обърнеш назад и осъзнаеш колко много си научил и преживял, колко пъти си се усмихвал, колко пъти сърцето ти е препускало като лудо, колко пъти си си мислил за другия....
Понякога се ядосвам, чудя се защо съм се занимавала с даден индивид, но после... Разбирам, че в крайна сметка връзката с този човек ми е дала нещо. Нещо уникално, незабравимо!
Разбира се, че е имало лоши моменти. Разбира се, че не винаги е било както АЗ искам. Но това е положението. И аз предпочитам да запомня хубавото. Това, което си е заслужавало. И след това...? Лепваш усмивката и продължаваш с бодра стъпка. Без да униваш и да се зариваш в черни мисли. Намигаш тук-там. Вкарваш чаровния поглед... и кой знае ;)
Хахаха!
Ами да. Животът е забавна работа. Шашав, странен, пълен с парадокси и неочаквани съвпадения. Никога не съжалявайте за нищо. Така или иначе не можете да го промените. Можете или да седите и да се вайкате, или да намерите някаква полза в него!
Няма коментари:
Публикуване на коментар