И отново се започва от сцената. Сякаш животът е сцена, всичко се случва пред погледите на останалите, светът наблюдава, обсъжда, понякога даже и бива въвлечен в действието...
Но най-прекрасното нещо е да видиш тях. Лицата. Усмихнатите лица, погледите, отправени към теб, окуражителните кимвания... Запяваш и знаеш, че те вярват в теб. Знаеш, че те подкрепят и се радват за теб и с теб. Може би дори са щастливи да те гледат? За това не знам, но аз знам, че имам луд късмет. Късмет да ви познавам и да имам такива невероятни хора около себе си... Нямам думи с които мога да изразя всичките си чувства, коктейла от емоции, напиращ вътре в мен! Невероятни сте! БЛАГОДАРЯ ВИ! Обичам ви толкова много! Обичам и вас, които не можахте да дойдете, и вас, които не можахте да влезете... Абе всички обичам!
Лицата, лицата, лицата... Очите, грейнали в очакване. Вярата.
Толкова много!!!!
*Ето такива светлинки изгряват някъде в мен като ви видя и тихичко ме топлят! ((:
Няма коментари:
Публикуване на коментар