Всичко започва плавно, с лека усмивка, не знаеш накъде ще те отведе. Устните бавно се разтягат и полека разкриват лъскави зъби, които сякаш също се смеят с безшумните си гласове.
Леки "ха-ха-ха" и "хе-хе-хе" се изтръгват от душата ти... На шега изреждаш всичките гласни, смееш се на себе си, смееш се на човека до теб, смееш се на него, и на нея, и на тях. И всички се смеят дружно, смехът те обзема изцяло, вече никой не помни причината за него. Смееш се заради самият смях. Смееш се, защото си жив. Смееш се, не можеш да дишаш, боли те. Боли много, коремът ти се стяга, задъхваш се, хрипливи звуци се разнасят, бориш се за всяка глътка въздух... Лицето ти се зачервява, косата ти се разрошва, очите ти се насълзяват. Сълзите потичат, размазват грима ти, отнасят всичко лошо надалече, разливат го по лицето ти. Няма нищо по-красиво от смеещ се човек. Защото само и единствено в смеха си, ние можем да сме напълно искрени. И както смехът се надига и избухва, повличайки всички около теб, неизбежно, заразно, така полека си отива. Последните нюанси затихват, но една безмълвна усмивка остава да се рее във въздуха. Изтощен си, потриваш корема си доволно, и ето го отново... Гъделичкащото чувство вътре в теб отново се надига, предизвиква те, проверява колко още можеш да издържиш, дали ще умееш да се овладееш...?
Е, не знам за вас, но аз не мога. И се чувствам добре!!! :)))
Няма коментари:
Публикуване на коментар