вярвам, че черпим енергия от новите неща, от разчупването на ежедневието,
от разпалването на ново хоби, удовлетворението от нов интерес.
в това отношение много си приличам с мама.
когато се запаля по нещо, просто искам да попия възможно най-много от него, да превземе живота ми за няколко дни или часа.
мама започна да отглежда цветя.
наслага ги по терасите ни и сега, когато погледнеш от улицата нагоре към терасите, нашата се откроява и те приветства с ярки цветове.
мама купува цветя, много цветя и ги пресажда за минути.
гледа съседката отсреща и се учи от нея.
полива цветята вечер, не сутрин - така било най-добре за тях.
всяка вечер минава да ги помирише и да се погрижи за тях, да ги "изпощи", отделяйки увехналите изсъхващи цветове, за да може живите да дишат.
мама започна да отглежда цветя.
накара ме да се замислям - когато обичаш нещо, и то ти носи радост, ти трябва да му се отблагодариш и да се погрижиш за него. не когато ти скимне. а всеки ден. да му се отдадеш. да не го изоставяш на съдбата и жарките слънчеви лъчи.
цветята на мама са любов, от онази упоритата, която винаги е там и те обгръща кротко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар