следи от тиксо по стените.

странно е усещането

да махаш снимки от стената.

избираш моменти, които да оставиш достъпни за хорските очи и 

такива, които да запазиш само за себе си, в ума и сърцето си, в кутия, на страниците на дневник или в пощенския плик на задната корица. 

и макар че снимката вече не е там, следите, оставени от тиксото по стената, няма да изчезнат

можеш да ги скриеш, можеш да сложиш нещо друго върху тях...

но те ще си останат там.

и ти ще знаеш за тях. ще ги поглеждаш от време на време и ще си мислиш.

винаги ще помниш.

не след дълго ще спреш да ги забелязваш, както спираш да забелязваш всичко, с което си свикнал около себе си.

времето изглажда следите както морето заглажда острите ръбове на стъкълцата захвърлени в него. 

и няма нищо лошо.

защото просто се случва.

днес аз махам снимки.

не много отдавна някой друг махаше снимки.

и това ще продължава така всеки ден, навсякъде по света, в животи чужди и познати.

но не се забравя.

спомените се пазят. 

моментите не спират да предизвикват усмивки и топло усещане.

някой ден,

надявам се,

ще се обърнеш назад и...

просто "и".

ти ще си завършиш изречението.