29 ноември е.
гледам RENT и главата ми е замъглена с мисли
спомням си
как се събирахме в стаята с пианото на втория етаж на Артс и просто пеехме.
всички заедно, без особена подготовка, без да се замисляме
опитвахме от всичко
опиянявахме се от хармониите, от творенето, от това, че заедно правим това, което
обичаме
не бяхме близки
не знаехме всичко, нито много едни за други
но се познавахме по друг начин
знаехме как се държим на сцена, знаехме силните страни и слабостите си
знаехме страховете и притесненията си и заедно се борехме, заедно се учехме
не се страхувахме от провала, а просто работехме
не работехме за април
не работехме за 3 вечери и два концерта
правехме го за нас си
защото ни правеше щастливи
спомням си един ден, в който се събрахме около пианото и пяхме will i
строяхме канона със затворени очи, изгубени в музиката
един ритъм, един текст, една мелодия
а толкова различни гласове
помня насладата
помня пламъка в очите
усмивките, щастието, звука, изпълващ стаята
просто исках да го запечатам и извън главата си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар