мисля си
за отминали неща
колко банално и типично
но мина 12 и просто...
истината е, че проблемът си е в мен
винаги е било
така
толкова много недописани песни
и такива завършени, прекрасни, пълни със страст
невидяни от света
и най-вече от очите, за които са били предназначени
не говоря за тези, които аз съм писала.
за онези, другите, за.... да, за мен.
поне за 5 знам.
мисля си
как просто бягах, всеки път
но не се и обръщах
не исках да се обръщам
не исках да ме хванат
как може да желаеш да си нечия
ама и ничия
?
играех ли си с хората. наранявала ли съм ги много?
как винаги се връщат?
защо?
аз съм като свлачище, не, лавина.
но все пак...
много хора са така. нали?
...
.....
..нали..
.................?
Няма коментари:
Публикуване на коментар