онези мигове

когато всичко ти е наред

когато ти е мирно, и спокойно, и благичко

когато цъфнат липите и акациите и въздухът ухае на усмивки и обещания

когато вечерите са топли и премяташ якето си през ръка и вървиш през ръмящия дъжд

и ти стига

не ти трябва нищо

когато мирише на мокра земя, топла храна, чай, бира, пури

скиташ се из малките улички и слушаш тихото жужене на приглушените разговори, подрънкването на приборите в чиниите, звъна на чашите, бълбукащия смях

ходиш и се усмихваш

имаш приятели

обич

музика

и ти стига

и всичко е точно както трябва да бъде

запази ми облака, моля те.

следваш извивките на пътя, докато вятъра влиза през прозорците на колата и вкарва разхвърляни кичури коса в очите ти.

музика звучи силно, онази песен, която толкова те успокоява.

криво ти е, ама не много.

несигурност.

сякаш трябва да дойде мигът, в който си сигурен, че искаш нещо, за да може да започнеш да се опасяваш, че ще го изгубиш.

съмнението те сковава и те мъчи.

поредният остър завой и след него - небе.

покрито с най-пухкавите прекрасни облаци, които си виждал. 

кракът ти леко натиска спирачката, без това да е съзнателно.

опитваш се да запаметиш всеки оттенък, всяка извивка.

искаш да прегърнеш облака, знаеш, че е невъзможно.

звукът на телефона ти, докато набира.

"моля те, запази ми облака. снимай ми го. опаковай ми го в кутийка, сложи го в бурканче, просто... съхрани го някак."

не знам какво значи това

полъх на сантименталност

нужда от утеха

нужда от надежда, безгрижие, непукизъм дори?

не знам.

само ми запази облака.

аз ще го споделя с теб, разбира се.

преди заспиване

мисля си

за отминали неща

колко банално и типично

но мина 12 и просто...

истината е, че проблемът си е в мен

винаги е било 

така

толкова много недописани песни

и такива завършени, прекрасни, пълни със страст

невидяни от света

и най-вече от очите, за които са били предназначени

не говоря за тези, които аз съм писала. 

за онези, другите, за.... да, за мен. 

поне за 5 знам.

мисля си

как просто бягах, всеки път

но не се и обръщах

не исках да се обръщам

не исках да ме хванат

как може да желаеш да си нечия 

ама и ничия

?

играех ли си с хората. наранявала ли съм ги много?

как винаги се връщат?

защо?

аз съм като свлачище, не, лавина.

но все пак... 

много хора са така. нали?

...

.....

..нали..

.................?