reflection.

кашаво едно такова

не знам как и защо е толкова разбъркано

защо ни е страх

защо ги е страх

защо едните чакат, а другите не идват

защо когато решиш че е време отново да се довериш просто да не се получи

не че е кой знае какво

но някак си

е нечестно

добре ми е 

но имам нужда от нещо

но не става

и явно няма

тогава добре

ще бъде друго

смяна на перспективата

и непукизъм

нови стени

нови брони

нов цинизъм

недоверие

нужно ли е

може и просто да се хвърлиш в пропастта

всеки път

във всяка пропаст

и може би някой ден

някъде

някой

ще те 

хване

майната им на препинателните знаци

те са само фалшиви прегради които отделят една истина от друга

и ти пречат да виждаш между думите и редовете