ментебниенас. всички.

проблемът на човечеството е страхът. 

сигурна съм.

проблемът на всеки един от нас поотделно е по-друг.

 индивидуален и колективен, уникален и ежедневен.

едновременно. 

винаги идва моментът, в който се осланяме на някой друг.

връчваме му ключето към щастието си и го оставяме изцяло в негови ръце.

и по този начин ставаме зависими, уязвими.

разчитаме на някой друг, човек, когото дори не сме срещнали все още... и се надяваме той да ни дари с щастие.

това е прекрасно, романтично, красиво,
но по един трагичен начин...

защото истината е, че няма кой да ни направи щастливи, освен ние самите.

ние сме героите в нашата си история.

ние сме тези, които трябва да спасят себе си.

ние сами трябва да се вдигнем от прахта и да се поизтупаме.

ние трябва да се обичаме.

най-вече така можем да бъдем щастливи.

другото щастие е ценно, но твърде крехко.

чисто, кристално.

чупливо.

то прави и нас чупливи.

а можем да не сме, нали? (: