Поощрявай децата си.
Не се дръж зле с тях, когато се провалят в нещо.
Насърчавай мечтите им, колкото и смели и недостижими да са.
Не ги побутвай към посредственост.
Научи ги да скачат в неизвестното, да грабят от живота, да са импулсивни, непредсказуеми, широко-скроени.
Научи ги да обичат пътя, сподели света с тях.
Нека да бъдат с някого, когото обичат.
Ако вече порасналото ти дете не е във връзка, не го подтиквай към подобие на връзка, без чувства, фалшиво и безсмислено, с човек, към когото не изпитват нищо.
Научи ги да търсят Истинското.
Да имат очи за красивото.
Нека витаят в облаците, но все пак не забравяй да ги научиш и винаги да държат единия си крак на земята, като котва. Нека имат опора.
Но нека тази опора да не се превръща във фокуса на живота им.
Нека са любопитни и ненаситни.
Нека падат.
Научи ги да не се страхуват от падането, научи ги да стават и да изтупват прахта от дрехите си.
Научи ги да понасят болката.
Научи ги да не се страхуват от страха.
Но и нека не се ръководят от него.
Нека следват сърцето си и да търсят Нещото, което ги прави щастливи.
И нека правят всичко с много любов.
Ти можеш само да повлияеш на живота им, но не им се бъркай.
Насочвай ги, но не ги манипулирай.
Научи ги да бъдат горди и свободомислещи, научи ги да отстояват своето, да се борят за това, в което вярват, дори и когато не е в тяхна полза.
Нека не свеждат глава.
Никога.
За да не угасне светлината в сърцата им.
