Кратко обяснение на необяснените неща

Понякога имам чувството, че никой не ме разбира напълно. И това е окей.

Имам толкова много неща в главата, огромна част от които не успявам да облека в думи и да разнищя до край. 

Не мога да се разбера. На моменти не мога да бъда обяснена. 

И съм си добре така.

Защото съм аз. Защото това е част от мен.

Защото има неща в този живот, в този свят, които е по-добре да бъдат оставени недообяснени.

Енигми.

Понякога именно в тази незавършеност на нашето разбиране за тези неща се крие тяхната обаятелност. 

Като морските вълни.

Как точно се получават?

Разбира се, че съм наясно, че си има научно обяснение.

Но аз не желая да го науча. Не искам (а и май не мога съвсем ;D) да го разбера.

И в това е красотата, в необясненото, в незавършеното, в неизказаното.

Защото единствено в момента, в който спреш да си задаваш въпроси, можеш напълно да почувстваш и да усетиш. Да се насладиш на красотата. Да оцениш факта, че това нещо съществува.

Откъде тръгнах, докъде стигнах. 

Аз съм морска вълна. 

Ха.