лимони и тн

Закачих лампичките. Онези малките, приветливите, които ти поиска да набуташ във ваза, която стоеше до телевизора. Сега те описват стаята в новото ми жилище, непропито от спомени с теб, хвърлят мека светлина, създават уют.

Събрах всички снимки, картички, писма. В кутия от чай. Така е редно. Ще трябва да си поговоря с телефона си и отново да му кажа, че мога и без да виждам лицето ти в ежедневната сбирка от спомени, които той ми предлага сутрин.

Стъпка № не-знам-коя... ще си купя чаршафи на лимони! Най-жълтите, сочно изглеждащи, италиански лимони. Денят в който ще ги сложа, ще го правя бавно, ритуално, слушайки чувствата си, шепота на мислите си. Тогава ще знам, че съм по-напред от миналата година. Че аз и ти сме тръгнали по отделни пътища, всеки следвайки извивките и прищявките на съдбата си. 

Беше хубаво, че вървяхме рамо до рамо толкова години. Сега е време да постеля проклетите лимони и да изляза да потанцувам! 

feelings

 'so, how have you been doing this week?' I ask my patient.

'ugh... just kinda... numb, hopelessness into nothingness I guess' they say

I think about my response to them, about how to take the session further, how to show up for them, how to give them the best, therapeutically... and at the same time I answer the question parallelly in my head...

sad, ecstatic, devastated, calm, uneasy, anxious, scared, devastated, happy, content, at ease, in peace, fucking sad and lonely, alright, hopeful, determined...

i contain these feelings for me and for them, and it's wild what my body and psyche do without me even registering the work i put in. no wonder i am bloody tired.