беше ме страх от времето.
не можех да понасям часовници по стените, на китката ми, на бюрото...
тяхното тиктакане през нощта ми носеше захлупващото чувство на неизбежност
това беше преди.
научих се да уважавам времето и да не подценявам силата му
благодарна съм за него, за това, че
лекува
минава
напомня ти да го използваш и да цениш моментите
че с времето забравяме,
но и се учим да се наслаждаваме на процесa на спомняне,
както и да се стараем да запомняме,
да записваме, да ценим.
времето е подарък,
не проклятие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар