понеделник, 9 юни 2014 г.

една луна време

нямам нужда от бял заек с джобен часовник,
за да попадна при чудесата.

нямам нужда да пропадам в дупки в моралността си, да пия съмнителни неща от съмнителни шишенца, за да може въображението ми да изрисува желани качества зад почти-желано лице. 

вече не чета хороскопи.
не хвърлям надеждите си в ръцете на непознати.

имам си своя непознат.
имам си чудеса, всеки ден, всяка минута.
имам си име, което устните ми привикват да изричат.

понякога сигурността не е лошо нещо.
сигурността са ръце, които те прегръщат, галят косата ти, докосват лицето ти и държат внимателно твоите ръце, докато танцуват с теб.

сигурността са очи, които се усмихват само за теб, по един определен начин.
онази усмивка в 3-4-5-винаги-през-нощта.

чудесата са възможни тук и сега.
и времето тече по друг начин.

часовниците не ме плашат нощем, щом си до мен. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар