"мен не ме е страх.
не, не ме е.
тя не ме плаши, не ме натъжава твърде много.
не се боя да вляза в стаята.
само че.... не скоро.
изобщо не скоро.
но ме ужасява мисълта, че ще погълне други.
любими.
очи, лица, извивките на шиите им, раменете...
ръцете, които изящно изместват въздуха, изграждат, творят, събарят, рушат...
тялото. душата.
стаята е липса, безвъзратно отсъствие.
мразя я, мразя колко безсилни сме, щом вратата се отвори.
мразя мисълта, че...
..................."
Няма коментари:
Публикуване на коментар