Емоция!!

Аз Съм.

И се храня с.... емоция. Но не като диментор. А като човешко същество. Малко чувствително на моменти. Понякога и само не може да се разбере... Но чувствам, съпреживявам... Емоциите са моето гориво!

И музиката. И хората около мен.

Имате ли си щастливо място? Аз намерих своето. И днес се върнах там, след около месец отсъствие.

Преди това не си давах ясна сметка колко много значи то за мен. А всъщност то ми дава сили. Живее в мен и се влива в мен, когато вляза там. Когато видя лицата, усмивките, чуя гласовете, усетя ароматите на чай и кафе, когато светлината на прожекторите облее лицето ми. Не заради самите прожектори. А заради човекът, който съм, когото открих там.

Зареждащо, истинско, зрелищно. Блика, лее се, споделя, дава... Музика. Театър. Хора. Мечти и щастие, в най-чистата и концентрираната му форма.

Заедно. Споделящи изживяването.