Кутия с дупка в дъното. Неравно изрязана, неправилна окръжност. Това му подари тя. И си замина. Просто я остави в ръцете му, семпло опакована в тъмнозелена хартия и златиста матова панделка. Той любопитно разкъса опаковката и бързо отвори кутията, захвърляйки капака встрани. Вътре имаше още хартия. Всякакви многоцветни меки листа, красиво измачкани и запълващи обема. Разтиквайки и тях, той трескаво зарови ръце. Изгуби търпение и просто безцеремонно ги изсипа на пода. И в дъното й видя чехли с крака. Моля?? Разбра, че кутията е старателно изрязана. Бездънна. Обхвана го гняв. Какво трябваше да значи това? Подиграваше ли му се? Ядосано закрачи из стаята. Посегна към телефона си и тръгна да набира номера машинално, пръстите добре си знаеха реда. Размисли и захвърли и устройството на дивана. Посегна към капака, решен да разчисти бъркотията и тогава видя надписът. "В тази кутия се съдържа цялата ми любов към теб. Пази я добре! Ела на нашето място в 11." Ръцете му се разтрепераха. Щастие. Чисто, неподправено щастие. Сигурност. Сърцето му се разтуптя лудешки. Събирайки листчетата, откри, че на всяко от тях пише нещо неповторимо, точно в неин стил - техни спомени, пожелания, мисли, текстове на песни... Уникално... А само преди минута той беше готов да запрати всичко по дяволите. Не е истина..... по-вълнуващо и от най-дивата въртележка!
