Кашлица с канела...

Мед. Мед. Мед.

Резенче лимон.

Намръщване.

Пак лъжичка мед.

Хайде сега заедно.

*Бийп-бийп-бийп!* обажда се микровълновата.

Вряло мляко.

Цоп една лъжичка мед.

Цоп две.

Цоп три.

Последната набутваш в устата и потреперваш от сладкия тръпчив вкус.

Канела, канела....? Къде е?

Покатерваш се на столче. Не е достатъчно.

Покатерваш се на шкафа, Спайдърмен в домашни условия. Може и с престилка.

Канела.

Обилно поръсваш млякото.

Не е достатъчно.

Хайде пак.

Доволно завиваш остатъка в пакетчето, търчиш за щипка до балкона, потреперваш от студ.

Упражнението със Спайдърмен домакиня се повтаря успешно, без счупени крайници.

Бъркаш усърдно.

Малки айсбергчета канела се смеят от чашата.

Келешчета.

Оглеждаш се. Хм.

Резенче лимон.

Защо пък не?

Пльос в чашата.

Разбъркваш.
Водовъртеж от въздишки.

Хехееее, титаник.

Затананикваш и с отчаяние установяваш, че по-зле не си звучал.

Ужас!

Два дни.
Имам два дни.

Не повече.

А мен ме боли гърлото.