Желая.

Желая. Колко е хубава тази дума! Много по-мека от 'искам', по-положителна и красива... Сякаш таи някакво вълшебство в себе си.

Желая.

Гледам танцуващото пламъче на свещта и се усмихвам. Около мен - хора. Хора по пижами, хора облечени, хора влачещи обутите си в пантофи крака и подаващи ми празната си чаша със заявка за още кафе. Смях на талази. Миризми на храна се носят из въздуха... Баница, късмети, усмивки... "Весела Коледа!"

А ето какво ви пожелавам аз:

много любов и хора, на които да я дарите и да я споделите

щастие, смях, усмивки, позитивна енергия

здраве, здраве и пак здраве

умението да откриваш магия и в най-малките неща

необикновеност

спокойствие

и всякакви други чудесии!!

Бъдете щастливи и оценете каквото имате и нека да посрещнем идните 525600 минути с повече позитивност и смелост от всякога! :)

А вие какво си пожелахте?

Трактор с вериги!

Караш си ти ски по невероятните писти в Австрийско, кеф ти е, снегът един такъв свисти, и хрущи, и хвърчи след тебе... Става ти яко.. АМА МНОГО!!! И към края на деня се натъкваш на най-невероятното нещо....... хубаво де, не е ден, баш вечерта си беше... ама кучи студ, няма жив човек навън и е едно такова тихичко и снежинките си летят... и изведнъж... ТРАКТОР (добре де, може би снегорин-бебе) с ВЕРИГИ!!!!!!!!! ХАХАХАХАХАХХАА! Даже не знам защо е толкова смешно... Ама представете си го само, такова едно голямо жУвотно и еееееее такива гумища и с вериги. Какво ли му казва мама трактор вечер - "Погледни се, тц-тц-тц, такъв голям трактор стана, а пък с вериги ходиш!" И си пуфти и изпуска вредни газове в атмосферата, ама нали е трактор, позволено й е... ;)

Та, ако ви кажат някога, че сте като трактор с вериги, да не се чудите откъде е дошло!

Ъ?

Ето ви една от странностите на живота - искаш нещо дълго време, ама много го искаш, въображението ти се вихри и чертае безбройни възможности за неговото случване.... И когато НАЙ-СЕТНЕ ти се случи.......................................................................................................................................................................................................вече не си сигурен дали го искаш... Е какво е това сега?!?!?! Безобразие! :Д Ама толкова е нелепо, че чак е смешно. И жалко. И сега какво? Какво правиш, когато си искал нещо, но си искал и друго нещо, и първото стане, ама ти не можеш да избиеш второто от главата си и се чудиш какъв, по дяволите!, избор да направиш? Хе-хе, забавна работа! "Айде сега ги мириши тия рози, колкото си искаш," - казвам си аз. Аман от тия рози, вече свят ми се завива! :д

Кашлица с канела...

Мед. Мед. Мед.

Резенче лимон.

Намръщване.

Пак лъжичка мед.

Хайде сега заедно.

*Бийп-бийп-бийп!* обажда се микровълновата.

Вряло мляко.

Цоп една лъжичка мед.

Цоп две.

Цоп три.

Последната набутваш в устата и потреперваш от сладкия тръпчив вкус.

Канела, канела....? Къде е?

Покатерваш се на столче. Не е достатъчно.

Покатерваш се на шкафа, Спайдърмен в домашни условия. Може и с престилка.

Канела.

Обилно поръсваш млякото.

Не е достатъчно.

Хайде пак.

Доволно завиваш остатъка в пакетчето, търчиш за щипка до балкона, потреперваш от студ.

Упражнението със Спайдърмен домакиня се повтаря успешно, без счупени крайници.

Бъркаш усърдно.

Малки айсбергчета канела се смеят от чашата.

Келешчета.

Оглеждаш се. Хм.

Резенче лимон.

Защо пък не?

Пльос в чашата.

Разбъркваш.
Водовъртеж от въздишки.

Хехееее, титаник.

Затананикваш и с отчаяние установяваш, че по-зле не си звучал.

Ужас!

Два дни.
Имам два дни.

Не повече.

А мен ме боли гърлото.

Синята врата.

Понякога.

На всеки от нас му се иска. (Дори и по-често от понякога.) Да има някого, с когото да сподели всичко, с когото да прави всички щуротии, които му дойдат на акъла, някого с когото да разговаря за всичко и за нищо. Някого с когото да бъде. Да може да се сгуши в него, да може да се смеят заедно, да прекарат време и да изживеят нещо неповторимо заедно. Да споделят мига. Страховете и надеждите си, вярата си. Някого, който да направи така, че времето да няма значение. Да го спре, да го махне. Да не го забелязваш, когато си с него. Дори просто да сте в една стая, да присъствате заедно. И за всеки има такъв човек. И неведнъж ще се случи да го откриете. Ще открехнете синята врата и той ще е там и ще чака точно вас.

Само че, кой от всички е? Огледайте се добре ;)

Us Against The World ;]

   Хора. Улици. Град. Хора, пеещи по градските улици. Улиците пеят с хората. Градът свети, луната се облещва. Хората гледат хората с неразбиране. Хората се смеят. На хората не им пука. Хората си пеят, без да ги грее за другите. Някои се усмихват. Други се споглеждат... "Амстердам". Но не, никакви вещества няма намесени. Само хора. Само емоция. Само музика. Два гласа се гонят, понякога може и да не уцелват хармонията, но не това е важно. Два гласа обикалят центъра, осмиват света, възпяват всичко застанало на пътя им. Два гласа. Простащина. Два гласа. Смях. Два гласа. Прегръдка. Два гласа. Пейка. Френски. Цигарен дим. Смях. "Ти ми обеща сладолед." "Oh, when the saints go marching in..." "АСЕНЕЕЕ!" Хората не разбират. Поклащат глави. А други се смеят. Няма значение. Нищо няма значение. Само моментът :)