някой ден

някой ден, далече от сега, ще намеря всички нужни думи.
не искам да е скоро, защото просто искам да удължа това усещане, а и знам, че винаги ще има още и още, което бих ти казала. 
ще намеря думите и ще ги редя внимателно, както дете реди мъниста
и ще излея като река, отприщена от топящия се пролетен сняг, всичко,
всичко.
всичко онова, което ме караш да чувствам, всичко, което изпитвам, 
всичко, което минава през ума ми.
до последната буква и точка. 
и ще го дам на теб и няма да го показвам на никого другиго, никога.
и така ти единствен на света ще притежаваш част от мен.
онази част, изпълнена с теб,
жадна за още, обичаща безумно.

обещавам.