прибираш се вкъщи и отваряш хладилника.
обичайните неща.
и един слънчевожълт усмихнат банан.
заглеждаш се в него и те осенва една мисъл... та този банан е видял повече свят от теб!
пропътувал е през атлантическия океан, за да се озове точно при теб, точно в твоя хладилник, за да го забележиш в този ден.
появил се е на бял свят някъде в еквадор, нежно обгърнат от клоните на банановото дръвче, или, както той си го знае, "мати".
слънчевите лъчи внимателно са го огрявали, ден след ден, дарявайки го със светлина и обич.
две ръце, две напълно непознати човешки ръце, на човешко същество със своя собствена история и свят, са откъснали този банан, когато е започнал бавно да узрява...
тези ръце са го предали на друг чифт ръце, а те - на други и така нататък... този банан е бил натоварен на самолет (или кораб?) и е бил докаран до европа и после е пропътувал кой знае колко още, за да се озове в онова малко симпатично магазинче през улицата, където грижовно е било подреден при другите плодове от учтивия продавач с усмихнатите сини очи.
и ти, точно ти си взел точно този банан и сега той ти принадлежи. а в него са стаени толкова късчета от човешки истории, толкова тайни мисли, предадени от пръстите на гладката кора...
и сега осъзнаваш....
това си е цяло приключение, заключено в 80тина грама кашава сладост.
приключение, с дъх на банан! :)
обичайните неща.
и един слънчевожълт усмихнат банан.
заглеждаш се в него и те осенва една мисъл... та този банан е видял повече свят от теб!
пропътувал е през атлантическия океан, за да се озове точно при теб, точно в твоя хладилник, за да го забележиш в този ден.
появил се е на бял свят някъде в еквадор, нежно обгърнат от клоните на банановото дръвче, или, както той си го знае, "мати".
слънчевите лъчи внимателно са го огрявали, ден след ден, дарявайки го със светлина и обич.
две ръце, две напълно непознати човешки ръце, на човешко същество със своя собствена история и свят, са откъснали този банан, когато е започнал бавно да узрява...
тези ръце са го предали на друг чифт ръце, а те - на други и така нататък... този банан е бил натоварен на самолет (или кораб?) и е бил докаран до европа и после е пропътувал кой знае колко още, за да се озове в онова малко симпатично магазинче през улицата, където грижовно е било подреден при другите плодове от учтивия продавач с усмихнатите сини очи.
и ти, точно ти си взел точно този банан и сега той ти принадлежи. а в него са стаени толкова късчета от човешки истории, толкова тайни мисли, предадени от пръстите на гладката кора...
и сега осъзнаваш....
това си е цяло приключение, заключено в 80тина грама кашава сладост.
приключение, с дъх на банан! :)
