имало едно време една муха.
не мъничка и миличка винена мушица, а една такава тлъста и черна, с космати крачка.
от онези досадните, които бръмчат около главата ти през лятото.
от онези, които не можеш да изгониш.
онези, които имат наглостта да ти кацат по храната и да ти се бъркат в работата.
та тази муха, една от многото такива мухи по света, страшно много искала да се хареса на всички. опитала се да се преструва на пеперуда, на пчеличка, на майски бръмбар, но в същността си винаги си оставала муха.
бръмчала най-силно от всички насекоми и летяла най-бързо и главозамайващо в отчаян опит да привлече внимание.
видела ли отворена врата, набутвала се вътре неканена.
видела ли храна, накацвала я хубавичко.
въртяла се около главите на хората, занимавайки ги със себе си, отчаяна, жадна да бъде центъра на всичко.
за известно време успявала да залъже околните. но за кратко.
защото не можеш да си нещо което не си.
мухата разочаровала всички с лъжите и преструвките си.
само защото искала да бъде на всяка манджа мерудия, мухата изгубила толкова много.
